Забележителности в Истанбул - 1 част

Започвам една много обширна тема и повярвайте ми има толкова много места за които искам да ви разкажа, че буквално не знам откъде да започна. А в Истанбул, забележителности да искаш!

Тук всяко място има своята вдъхновяваща история, всяка сграда носи полъха на архитектурното богатство и ни показва колко гениална може да е човешката мисъл, представила си цялата тази необятност, преди изобщо да бъде осъществена. Навсякъде се вижда вниманието към детайла и желанието всичко това да се превърне в културно богатство за поколения напред. И то е богатство, запазило се през различните епохи и векове чак до наши дни. И днес милиарди туристи прекосяват дори океани за да се насладят на цялата тази величественост, запазила до най-малки детайли характерни черти за различни народи, а дори може да се проследи и как са се развивали ценностите поколения след поколения. И повярвайте много щеше да е трудно да създам тази статия ако нямаше всички тези забележителни кътчета, но още по-трудно е да има толкова много, че да не знаеш откъде да зопчнеш или да се боиш да не пропуснеш някое невероятно такова.

Затова реших да разделя тази обширна тема на части и днес ще ви запозная с забележителни архитектурни богатства и интересни места за посещения в Старата европейска част на мегаполиса Истанбул. Наричан стара европейска част това всъщност е историческият полуостров разположен на юг от Златния рог. Както вероятно знаете Истанбул е единственият град в света, разположен на два континента. А заливът Златния рог всъщност разделя Европейската част на две части - старата и новата европейска част. Районът Истанбул е разделен на общо 39 административни района, а населението му по официални данни от 2021г наброява над 18млн. души.

Районът за който основно ще ви разкажа в тази статия е Фатих разбира се, където са съсредоточени голям брой интересни места за разглеждане. Фатих е не просто район, той е цяла околия съдържаща в себе си множество по-малки квартали. Фатих е историческото сърце на Истанбул. За останалите интересни места ще разказвам в част 2 за "Новата европейска част" и част 3 "Азиатска част".

Започвам с района Байрампаша, намиращ се в квартал Есенлер, съвсем не случайно. Ако някога сте ходили до Истанбул с превозваческа фирма и по конкретно с автобус вероятно знаете, че това е мястото на което вашето пътуване с автобуса приключва и оттук нататък започват вашите приключения. Като любител на този прекрасен град и пътешественик пътувал по десетина пъти в годината до Истанбул, не малко пъти съм се озовавала на огромната автогара. Голямата Истанбулска гара както я наричат още е разположена не далеч от центъра на мегаполиса, ако има изобщо такова понятие за център в Истанбул. Автогарата заема огромна площ, което я прави главна автогара в Югоизточна европа, най-голямата гара в Турция и Европа и трета по големина в света. От там тръгват междуселищни автобуси за почти всички краища на страната, редовни автобуси за цяла Европа и Близкия иток. Направлението, по което пътниците най-често пътуват от автогарата, е столицата на Турция – Анкара. Всички автобусни компании, които обслужват превози от и за България, също имат офиси там, включително централните офиси на някои от тях.

И ето именно тук, всеки път слизайки от автобуса усещам как сърдечният ми ритъм се усилва, дишането става учестено и животът сякаш преминава в друга реалност. И първото което ми хрумва е да си хвана метрото, да стигна до Босфора и да изпия един чай докато се наслаждавам на приказната гледка, лекия бриз и любимият аромат на печени кестени.

От тук можете лесно да се придвижите към историческата част на града или мястото си за настаняване, независимо в коя част на Истанбул се намира. Ползвайки метрото ще стигнете и доста по-бързо, отколкото ако заложите на такси например, което няма как да не заседне в ужасния трафик на града. За да ползвате метрото, трамвая и като цяло целия градски транспорт в Истанбул ще ви е необходима "Истанбул карта". Можете да се сдобиете с такава на автоматите пред входа на метрото. Заплаща се малка сума за картата а останалото в нея използвате за пътувания. При изчерпване на средствата от всеки автомат картата се зарежда отново. В последните години "Истанбул карта" стана задължителен аксесоар за всеки жител в Истанбул. Освен че може да я ползвате за градската мрежа метро, трамвай, автобус, корабче и тн, може с нея да заплащате и за сметка в ресторант, обществена тоалетна и дори входни такси на забележителности. Затова ви препоръчвам вземете си такава, за всеки член на компанията по една карта.

Важните райони на историческия полуостров са Аксарай, Беязит, Еминьоню, Фенер, Хасеки, Карагюмрук, Кочамустафапаша, Кумкапъ, Махмутпаша, Сиркеджи, Султанахмет, Шехремини, Тахтакале и Вефа.

Историческият полуостров, който можем да опишем като границите на квартал Фатих, е популярна туристическа дестинация както за местни, така и за чуждестранни туристи в Истанбул със своите исторически дворци, джамии, църкви и много други исторически артефакти от византийския и османския период.

Район Фатих граничи със Златния рог на север, с Мраморно море на юг, а Теодосиевата стена служи за западна граница на района. Това е районът, който всички ние особено при първо посещение на Истанбул бързаме да разгледаме. Тук са едни от най-познатите на всички ни забележителности, разположени дори в близост едни до други. Някои сме чували по имена, други сме виждали по телевизия, в сериали и къде ли не, но да ги видиш на живо е съвсем друго нещо. Несравнимо усещане за човек е да се озовеш в градините на султанския дворец, както и на фонтана пред завладяващата "Света София". Гледаш и се чудиш как е възможно толкова емблематични и величествени здания да се намират едно до друго и въпреки това да не се засенчват, а точно обратното. Тук се усеща хармонията, всеки детайл допълва следващия, точно като пъзел. Но нищо няма да е същото ако липсва дори едно парченце от пъзела. Красота във всичките и форми. Тук мога да прекарам часове, затворила очи, стаила дъх, се оставям на усещанията. Вяръра, чайките, шума на туристите, звука от колелетата на количките за симит и кестени, преминаващия трамвай, звука на шумящата вода от фонтана, смехът на децата, аромата на царевица и така типичният за тази част на Истанбул аромат на подправки, на Ориента, всички тези звукове запечатвам в съзнанието си. Скривам ги дълбоко в сърцето си и винаги когато съм далеч от тук затварям очи и те изплуват в съзнанието ми. Събирайте своите спомени и емоции където и да отидете. Събирайте ги със затворени очи, събирайте ги със сетивата си. Знаете ли че всеки град всяко място има своите специфични звукове и емоции? А знаете ли че мислено винаги можете да запечатите прекрасните си спомени и изживявания в сърцето и всеки път щом ви е тягостно да се връщате мислено там? Като терапия за подобряване на настроението. А колко често го правите?

Спирам с лирическите и емоционални отклонения и пристъпвам към съществената част, а именно забележителностите. Наистина дълго се чудих с кое от тях да започна. Накрая реших - ще ги степенувам по лични препоръки, като започна с най-любимите си.

Районът около Сюлеймание

Сред другите места за посещение и разглеждане в региона са ботаническите градини с изглед към Златния рог и Босфора, сградата Имарет, използвана като кухня за бедни през османския период, джамията Бурмали, джамията Шехзаде, построена от Мимар Синан на името на Шехзаде Мехмет , любимият син на Кануни Султан Сюлейман, джамия Календерхане, която е била византийска църква и по-късно превърната в джамия, медресето Дамат Ибрахим паша и банята Сюлеймание, както и дървени къщи и имения в региона.

"Сюлеймание джамия"

Построена е през периода 1550 – 1557 от османския архитект Синан в чест на султан Сюлейман I. Сюлейман джамия, както и Селим джамия в Одрин спадат към така наречените „султански джамии“. Архитектурата на Сюлеймание джамия е тясно свързана с византийския стил на църквата Света София. Разположена на един от хълмовете в Истанбул с уникална гледка към Златния рог. Едновременно с това може да бъде видяна от различни краища на града именно заради рова че се извисява на един от хълмовете. Тя е втората по големина джамия в града и сред най-популярните места за посещения в града. Едновременно с това е разположена в тих и спокоен район. Джамията Сюлеймание разполага с величествена градина. В четирите й краища има по едно минаре. Минаретата имат общо 10 галерии, което съответства на това, че Сюлейман I Великолепни е бил 10-ия султан. В джамията има и два мавзолея - на султан Сюлейман I и на съпругата му Хасеки Хюррем султан или Рокселана. Гробницата на Сюлейман е особено впечатляваща - вратите са инкрустирани с абанос, слонова кост, сребро и нефрит, а тюрбанът му е огромен. Близо до техните пищно украсени, облицовани с плочки осмоъгълни гробници е скромната гробница на Мимар Синан, най-големия архитект на Турция, който е бил отговорен за този изключителен строеж.

Джамията Календерхане, разположена близо до акведукта Боздоган, е една от красивите джамии, построени за дервиши през османския период.

Фенер и Балат (гръцки православен регион на Истанбул)

Фенер, стар гръцки квартал, и Балат, стар еврейски квартал точно до него, се намират на брега на Златния рог на историческия полуостров и имат богато историческо наследство.

Знаете ли, че Фенер е и „Ватикана на православните гърци“? Фенер е квартал, в който се намират Фенерската гръцка патриаршия и Българската църква.

Фенерската гръцка патриаршия все още е център на православието в света, който е духовен водач на 250 милиона православни християни в света.

Фенер и Балат се превърнаха в туристическа дестинация с последните приноси в областта на туризма. Можете да видите местни и чуждестранни туристи по цветно боядисаните му улици.

Туристическите кафенета и ресторанти по централните площади са доста колоритни. В същото време регионът е наводнен от посетители със своите антикварни магазини.

Желязната църква "Свети Стефан" (Българската църква)

"Свети Стефан" известна като Желязната църква, е православна българска църква в Истанбул, направена от готови железни елементи. „Свети Стефан“ е единствената православна желязна църква. Представлява трикорабна базилика с кръстообразна форма и красиви орнаменти. Олтарът е обърнат към Златния рог, а над притвора се издига 40-метрова камбанария. Храмът е създаден в края на XIX век. Днес „Свети Стефан“ е една от малкото оцелели железни църкви в света.

В двора на „Свети Стефан“ са погребани българските църковни дейци Иларион Макариополски, Авксентий Велешки, Мелетий Велешки и Паисий Пловдивски.

Историята на Желязната църква е дълга и изключително интересна. Мястото на което се намира също има своя специфична история. То е подарък от княз Стефан Богориди за Български черковни нужди, като на това място тогава е имало една дървена и две каменни постройки.

Желязната църква се намира в квартал „Фенер“ между площадите „Балат“ и „Фенер“, на самия бряг на Златния рог близо до седалището на Вселенската патриаршия.

Дворецът "Топкапъ"

Смятан за един от най-богатите музеи в света, дворецът Топкапъ, заедно със съседната джамия Света София, се нарежда на първо място сред най-посещаваните места в Истанбул както от местни, така и от чуждестранни туристи. Дворецът Топкапъ, великолепен дворец, разположен на триъгълен нос с изглед към Босфора и Златния рог, също е едно от най-великите архитектурни произведения в света.

Дворецът Топкапъ, където са живели османските султани от 15-ти до 19-ти век, все още служи като музей, свързан с Националните дворци и е едно от местата, които трябва да видите, когато дойдете в Истанбул с великолепната си архитектура и ценности. Изложени са голям брой редки произведения, от най-добрата в света колекция от китайски порцелан до дрехите на османските султани.

Той е един от най-богатите музеи в света.

Съдържа най-добрите образци на свещени реликви, съкровища, печати, подвързия на книги, бижутерия и изработка на кутии, както и надписи.

Дворецът Топкапъ продължава да бъде резиденция на османските султани в продължение на 350 години до началото на 1850-те години. Тъй като дворецът не е достатъчен за нуждите като церемония и протокол, султаните, които идват след този период, се преместват в двореца Долмабахче в Бешикташ.

Въпреки това много колекции като кралски съкровища, свещени реликви и императорски архиви продължават да се съхраняват в двореца Топкапъ.

Покриващ площ от приблизително 700 000 квадратни метра, дворецът е разположен на доминиращ нос, заобиколен от Мраморно море, Босфора и Златния рог. Откъм сушата той е заобиколен от приблизително 1400-метровите градски стени, известни като „Кралските стени“, а отстрани от византийските стени, обърнати към морето.

Дворецът Топкапъ, който е огромен комплекс, построен върху доста голяма площ, има три главни порти и четири двора, а именно Императорската порта (Bâb-ı Hümâyûn), Поздравителната порта (Babusselam) и Портата на щастието (Babussaade).

В секцията със съкровища има мечове и златни тронове, украсени с перли, заедно с най-добрите световни колекции от бижута като изумруди, рубини и диаманти.

Имението Багдад, украсено с впечатляващи сини плочки, е най-посещаваната част от свещените реликви в двореца Топкапъ.

Първи двор

В първия двор на двореца Топкапъ има много голяма градина, каса за билети в музея, кафене и музеен магазин, основно за сувенири.

В допълнение, историческата църква Света Ирина, която все още е музей, се намира в първия двор на двореца, където се провеждат различни културни събития през цялата година. Трябва също да си купите билет, за да посетите Света Ирина.

Втори двор

Купувате си билет и влизате в двореца от втория двор. Това е Divan-ı Hümayun (Kubbealtı), където се провежда държавната администрация, съкровищницата Divan-ı Hümayun, Кулата на правосъдието, Харемът, районът Zülüflü Baltacılar и конюшните на Хас.

Най-интересната част е Харемът. Можете да посетите покоите на валиде, масата на султана и секциите, където отсядат евнусите и наложниците. Изисква се отделен билет за харема, който може да се посети с частни водачи и групи.

Трети двор

След това стигате до третия двор, като минавате покрай Bab-ı Saadet, което означава „Портата на щастието“. Министерството на финансите е едно от най-забележителните места тук.

В Министерството на финансите са изложени тронове, инкрустирани със скъпоценни камъни и скъпоценни бижута. Тук е изложена и световноизвестната „Ябълката на лъжичаря“.

Отделно от това, Стаята за доставки, Съкровището на Ендерун, Стаята Хас и Султан II. Има структури, принадлежащи към дворцовото училище, което е създадено по време на периода Мурат.

Четвърти двор

В четвъртия и последен двор има различни имения и висящи градини, принадлежащи на султаните. Четвъртият двор също е домакин на прекрасни гледки към Златния рог и Босфора. От страната на Сарайбурну има качествени и живописни места за хранене и пиене.

Работно време

* Дворецът Топкапъ е отворен за посетители всеки ден от 09:00 до 18:00 часа без вторник.

* Затворено във вторник.

Цени на билетите

Дворецът Топкапъ + билет за Света Ирина 60 TL

Билет за харем 40 TL

Дворец Топкапъ + Харем + билет за Света Ирина 90 TL

"Света София"

Джамията Света София (Ayasofya-i Kebir), която се счита за една от най-важните структури в света по отношение на изкуството и архитектурната история, се нарежда на първо място сред най-посещаваните впечатляващи места в Истанбул от местни и чуждестранни туристи.

Света София, която е построена като църква през 325 г., е преустроена през 537 г. и превърната в джамия от Фатих Султан Мехмет след превземането на Истанбул.

Света София, която служи като музей от 1935 г., отново служи като джамия, след като на 10 юли 2020 г. Държавният съвет отмени решението на Министерския съвет от 1934 г.

Света София, разположена в квартал Султанахмет на квартал Фатих на историческия полуостров, също се смята за осмото чудо на света. Той е сред най-посещаваните исторически паметници в света.

Света София, която е построена от Източната Римска империя и е най-голямата важна църква, е служила на империята в коронационните церемонии в продължение на 916 години.

След като Фатих Султан Мехмет завладява Истанбул през 1453 г., Света София, която е служила като църква в продължение на 916 години, е превърната в джамия.

Тя е служила като джамия в продължение на 482 години, докато по-късно е превърната в музей. По време на Османската империя султаните придават особена стойност на Света София.

През 1985 г. Света София е включена в списъка на ЮНЕСКО за световно културно наследство.

Артефакти, намерени в екстериора и градината на Света София:

Гробници на османски султани,

Начално училище,

фонтан,

разписание,

дозатори,

минарета,

контрафорси,

Сграда на хазната,

Божествена къща.

Произведенията открити в интериора са:

Величествен купол,

Мозайки, калиграфия, плочки,

Михраб, Минбар, Събрания на султани и мюезини,

омфалион,

Библиотека на султан Махмуд I,

максури,

мраморни кубчета,

Колона за желания,

Надгробна плоча на командир Хенрикус Дандоло,

Викингски скрипт,

Портите на Света София.

Джамията Султанахмет (Синята джамия)

Едно от най-великолепните произведения на площад Султанахмет и историческия полуостров, Синята джамия, построена от султан Ахмет I през 17 век, несъмнено е една от най-красивите архитектурни структури и джамии в Истанбул и света с великолепната си архитектура и шест минарета.

Името на Синята джамия, известна на английски като Blue Mosque, тоест Синята джамия, идва от великолепните сини плочки Изник ​​вътре.

Джамията Султанамет, единствената джамия с шест минарета в света, сега споделя тази репутация с джамията с шест минарета Чамлъджа, която беше пусната в експлоатация на хълма Чамлъджа през 2019 г.

Разположена в квартал Султанахмет на квартал Фатих на историческия полуостров, Синята джамия също е популярна спирка за чуждестранни туристи от всички религии и е сред най-посещаваните джамии в света.

Синята джамия, която може да се види от почти навсякъде в Истанбул, е известна като селатин или султанска джамия, която е построена от държавната хазна за първи път в османската история.

Синята джамия е построена между 1609 и 1616 г. от Седефкар Мехмет Ага, който идва от школата Мимар Синан, по заповед на султан Ахмет I.

В района, където се намира джамията, се е намирал бившият дворец на Айше Султан, който е закупен от държавата за 30 000 златни монети.

Известно е, че по време на строежа на джамията Султанамет султан Ахмед I е избил първата кирка с голяма церемония и тази кирка е била изложена в двореца Топкапъ.

Синята джамия има 16 балкона, основен купол с диаметър 23,5 метра и крака с диаметър 5 метра на купола.

Заедно със Синята джамия е построен и комплекс, който се простира на обширна територия и включва медресе, султански павилион, богаделница, араста и баня.

От тези произведения обаче са оцелели само еднокуполната гробница и слънчевият часовник на султан Ахмед I, който се намира в градината на Синята джамия.

В допълнение, около базара Arasta в задната част на джамията има Големият дворцов музей на мозайките, който е домакин на множество мозайки от византийски дворци.

Синята джамия има 3 входни порти. Джамията има 260 прозореца, главният купол е с диаметър 23,5 метра и 22 000 парчета плочки изник и кютахия украсяват вътрешността на джамията.

Цистерната на базиликата "Йеребатан"

Цистерната Базилика (Basilica - Basilica Cistern), близо до историческия полуостров, площад Султанахмет, е едно от най-препоръчваните места за посещение в Истанбул и привлича много туристи. Той се управлява от Столичната община на Истанбул като музей и също така е домакин на различни национални и международни събития през цялата година.

До цистерната се стига по стълбище с 52 стъпала и съдържа 336 колони, всяка с височина 9 метра и 4,8 метра една от друга.

Известен с две уникални глави на Медуза.

Цистерната Базилика е построена през 532 г. по заповед на император Юстиниан I и е използвана за задоволяване на нуждите от вода на Големия дворец през византийския период. Нужната вода е на 19 км от тук. Осигурен е от два акведукта от района на Белградските гори, който е далеч.

Цистерната Базилика е изключително тихо и спокойно място. Стотици мраморни колони, съставени от древни конструкции и най-популярното произведение на цистерната са големите глави на Медуза.

Двете глави на Медуза, които са продукт на римското скулптурно изкуство и се използват като опора под двете колони от северозападната страна на цистерната, са най-популярното място в цистерната на базиликата.

Все още не е известно как главите на Медуза са били пренесени в цистерната. Има различни легенди.

Според легендата Медуза е една от трите Горгони в гръцката митология, известна като женското чудовище от подземния свят. Медуза, която има глава на змия от тези три сестри, има силата да превръща онези, които я гледат, в камък. Този вид картини и скулптури на Горгона са били използвани за защита на големи структури през периода. Поради тази причина се носи слух, че главата на Медуза е поставена в казанчето.

Според друга легенда Медуза е момиче, което се хвали с черните си очи, дълга коса и красиво тяло и обича Персей, син на Зевс. Между тях е Атина. Атина също обича Персей и ревнува от Медуза. Поради тази причина Атина превръща косата на Медуза в змия и след това събитие всеки човек, когото Медуза погледне, се превръща в камък. След това Персей отрязва главата на Медуза и побеждава враговете й, използвайки нейната сила.

Въз основа на този последен слух се смята, че главите на Медуза са били поставени с главата надолу върху основите на колоните, така че министрите да не бъдат насечени на камъни.

Цистерната Базилика е отворена за посетители всеки ден от седмицата между 09.00 и 18.30 часа.

Археологически музей

Истанбулските археологически музеи, известни още като Истанбулски археологически музей и разположени в Султанахмет, са един от най-богатите археологически музеи в света. В него се помещават три различни музея на едно и също място с Археологическия музей, Музея на древните ориенталски творби и павилиона с плочки.

В Археологическите музеи в Истанбул са изложени редки артефакти, принадлежащи към палеолита, неолита, халколита, ранния, средния и късния бронзов период, елинистическия, римския и византийския период.

Истанбулските археологически музеи, чиято история датира от 1869 г., са създадени за първи път като Имперски музей с археологически артефакти, събрани от църквата Света Ирина от периода, която все още е в първия двор на двореца Топкапъ.

Сградата на музея, която се оказа недостатъчна за експониране на останките, открити при разкопките на Сидонския некропол между 1887-1888 г., беше преместена в основната сграда (Археологически музей), проектирана от известния архитект Александър Валори. След това приема сегашния си вид с построените през 1903 и 1907 г. помощни части.

Всички тези дейности са извършени от известния художник Осман Хамди Бей, който е директор на Имперския музей по това време и е известен с картината си "Дресьорът на костенурки", която все още е изложена в музея Пера.

Музеят на древните ориенталски произведения също е проектиран от архитект Александър Валори през 1883 г.

Павилионът с плочки, третият музей от комплекса, е построен през 1472 г. по заповед на Фатих Султан Мехмед. Има архитектура в селджукски стил, която е единствената в Истанбул.

Археологическите музеи в Истанбул са дом на повече от един милион артефакти, принадлежащи на различни цивилизации като асирийската, хетската, египетската, гръцката, римската, византийската и османската цивилизации, които са имали дълбоко влияние върху световната история.

В сградата на Археологическия музей са изложени впечатляващи предмети, открити от разкопките на Сидонския некропол, заедно с гробниците на Александър Велики и крал Табнит, ликийските саркофази и гробниците на траурни жени, които също са сред най-ценните експонати в музея.

Музеят на турското и ислямското изкуство е впечатляващ музей, който съчетава турски и ислямски артефакти. Намира се в двореца Ибрахим паша, една от най-важните структури на османската архитектура от 16-ти век, срещу Синята джамия на площад Султанахмет. Това е и последният музей, открит през османския период. Има уникални турски и ислямски произведения като ръкописни Корани, миниатюри, старинни килими в секциите за килими, ръкописи, дърво, стъкло-метал-керамика и етнография на музея.

Музеят е музей от световна класа с използваната изложбена техника и повече от 40 000 ценни произведения на турско-ислямския свят от 661 г. до наши дни са изложени в музея.

Музеят е открит за първи път през 1914 г. в сградата Имарет в комплекса на джамията Сюлеймание. Но въпреки всички предпазни мерки, взети по това време, имало голям проблем с кражбите в много джамии, масджиди, манастири и гробници.

Поради тази причина, под ръководството на Осман Хамди Бей, различни артефакти, събрани от тези исторически места, се събират и се създава нов музей на същото място, наречено Музей на ислямските основи.

След създаването на Република Турция името на музея е променено на Музей на турското и ислямското изкуство.

След това, през 1983 г., музеят се премества на сегашното си място в двореца Ибрахим паша, който е реновиран от Кануни Султан Сюлейман през 1520 г., точно срещу джамията Султанахмет.

В секциите за килими, ръкописи, дърво, стъкло-метал-керамика и етнография на музея са изложени повече от 40 000 уникални турски и ислямски артефакти като ръкописни Корани, миниатюри, древни килими от ранния период на ислямското изкуство до 20 век. ..

Повечето от колекциите принадлежат на династиите на Омаядите, Абасидите, маврите, селджуките, илханидите, мамелюците, Тимур и Сафавидите, Османската империя и различни кавказки страни.

Особено вниманието привличат огромните килими и килими, които са били тъкани и използвани от периода на Селджук.

В колекцията от килими на музея е изложена най-уникалната колекция от килими в света, състояща се от 1700 парчета, включително селджукски, османски, анадолски, ирански и кавказки килими от 15-ти до 17-ти век, както и известните килими Uşak. Заради богатата си колекция от килими музеят е наричан още Музей на килима.

Произведения от метал, стъкло и керамика от 12-ти, 13-ти век и последния период на Османската империя са изложени в отдела за метал, стъкло и керамика на музея.

Керамични и гипсови релефи на селджукски и османски сгради, стенописи, открити от дворци на Абасид, камък и дървена дограма от Ракка, каменна зидария от различни периоди са сред произведенията, изложени тук.

Музеят на турското и ислямското изкуство е отворен за посетители всеки ден между 10:00-17:00 (09:00-18:00 през зимния период 01 октомври-01 април) с изключение на понеделник.

Входната такса за Музея на турското и ислямското изкуство е 60 TL.

Площадът "Султанахмет"

Султанахмет, със своята историческа текстура, архитектура, културни и артистични дейности, търговски и развлекателни центрове и оживени улици, несъмнено е най-посещаваният район на Истанбул.

Когато се спомене Султанахмет, първите неща, които идват на ум като исторически артефакти и места за посещение, са дворецът Топкапъ, джамията Света София, Синята джамия, пирамидата, фонтаните и колоните на площад Султанахмет, Археологическите музеи в Истанбул, Музеят на турското и ислямското изкуство и цистерната Базилика.

Диванският път, който днес е трамвайният път между площад Султанахмет и площад Беязит, е открит по времето на римския император Константин, а през османския период е бил протоколен и церемониален път, където султаните, които са се завръщали в земята с победата са били приветствани. Днес "Divan Yolu" е на оживено място с много исторически артефакти, туристически магазини, кафенета и ресторанти.

Кварталът "Чемберлиташ", разположен в средата на Султанахмет и Беязът, също си заслужава да се види със своите различни исторически паметници и площад.

Колоната Чемберлиташ, историческата баня Чемберлиташ, Къщата на известния френски поет Пиер Лоти и джамията Атик Али Паша, които се намират тук в древността, разположени в средата на Константиновия форум и пренесени от Рим от Константин 1-ви, са местата, които можете да посетите и видите в Чемберлиташ.

Когато се спомене "Беязит", първите неща, които идват на ум като исторически паметници и места за посещение, са Капалъ чаршъ, един от най-популярните базари в Истанбул, джамията Беязит, една от най-старите Селятин джамия (построена от султаните с тяхното собствено богатство), джамията Нуруосмание, историческо място, което е популярно място за пазар и любителите на книги, пазарът на книжарите, Истанбулският университет, който се откроява с великолепната си архитектура, и историческата кула Беязит, която е била използвана като кула за наблюдение на пожари в древни времена.

Разположена точно до площад Беязит, джамията Беязит е построена през 1505 г.

Районът, който е построен като комплекс Беязит през периода, е имал джамия, медресе, турска баня, кухня, кервансарай и места за настаняване. От тях кухнята и кервансараят все още служат като библиотека на Истанбулския университет.

Кулата Беязит също е една от важните кули в позиция, доминираща на историческия полуостров. Вечер придава различна красота на града със светлините си, показващи метеорологичните условия.

Когато слезете от Беязит, ще стигнете до областите Лалели и Аксарай. Лалели, където има много туристически магазини, продаващи текстилни продукти предимно в Русия и страните от бившия Източен блок, както и хотели, също е квартал с евтини магазини, места за забавление и чуждестранно население в задните улици.

Сред историческите паметници, открити в Лалели, джамията Лалели, Бююк Таш Хан, джамията Бодрум (бившата църква Мирелаион), джамията Валиде Султан и джамията Мурат Паша са водещи.

Аксарай, разположен на запад от Лалели, е бил площадът, наричан по онова време Форум Бовис на византийците. През 15 век тук е заселено голямо население от Анатолия.

Днес Аксарай е един от центровете, където се намират транспортната мрежа на Истанбул, хотели и много исторически и вкусни занаятчийски ресторанти.

Историческата баня "Софулар", разположена точно до трамвайна спирка Аксарай, е едно от популярните места в региона.

Акведукт Боздоган, квартал Вефа и околностите му

Акведуктът Боздоган, който е построен от римския император Валент през 375 г. и е използван за пренасяне на вода до Истанбул през всеки период, е най-впечатляващото място в региона с великолепната си архитектура между квартал Вефа и квартал Зейрек.

Сред историческите сгради, които можете да видите във Вефа и околностите му е Шекерджихан.

Разположен в квартал Зейрек, манастирът Пантократор, който е построен през 1124 г. по време на византийския период и е разширен с допълнителни сгради през периода, е превърнат в джамия след завладяването на Истанбул и си заслужава да се види като джамията Зейрек. Освен това е обект на световното наследство на ЮНЕСКО.

Първото произведение, което идва на ум, когато се споменава центърът на Фатих, е джамията и комплексът Фатих, която е построена от Фатих Султан Мехмет през 1463 г. Включва медресе, болница, библиотека, кервансарай и баня. Тук се намира и гробът на Фатих Султан Мехмет.

Улица Февзи паша, която е главната улица в центъра на Фатих и винаги е оживена, също е била главната улица от времето на римляните.

Като основни места и исторически сгради, които можете да посетите и видите във Фатих са Националната библиотека, известна римска колона, която ще бъдете изненадани да видите, и джамията Hırka-ı Şerif, построена от султан Абдулмеджит през 1851 г., са на първо място.

"Едирнекапъ"

Едирнекапъ образува една от градските стени на Истанбул, а хълмът, където се намира джамията Михримах Султан, построена от Мимар Синан по искане на Михримах Султан, дъщерята на Сюлейман Великолепни, е 6-ият хълм на Истанбул. Edirnekapı е и портата, през която Фатих Султан Мехмет за първи път влиза в града.

Сред основните структури за посещение и разглеждане в Edirnekapı са:

Музеят Карие, който е бил византийска църква, построена през 6-ти век, е превърнат в джамия след завладяването на Истанбул и сега служи като музей и е популярна туристическа дестинация със своите мозайки и фрески.

Дворецът Текфур, един от византийските дворци, чиито руини са запазени днес,

църква от източноримския период, Султан III.

На първо място са музеят и джамията Фетие, които са превърнати в джамия по време на периода Мурад и днес служат като музей-джамия.

Историческият полуостров в Истанбул е в границите на квартал Фатих и се простира до двореца Топкапъ от едната страна и Едирнекапъ от другата. Обхваща доста голяма площ.

Можете лесно да отидете където искате до историческия полуостров, като използвате обществен транспорт.

Линията на метрото минава между Bağcılar и Aksaray. Можете също да стигнете до Eminönü от азиатската страна с фериботи на градската линия или Marmaray и да използвате трамвая от там.

Можете също да стигнете от Таксим, като използвате трамвайната линия Bağcılar-Kabataş (T1).

За да стигнете до трамвая от Таксим, можете да използвате въжена линия Taksim-Kabataş (F1) или въжена линия Tunel-Karaköy (F2), разположена в края на улица Istiklal.

Тъй като площад Султанахмет и околностите му са затворени за движение на автомобили, не ви препоръчваме да идвате до Султанахмет с личния си автомобил.

Имайте предвид че може да ползвате Google maps за ориентир. Информацията за Истанбул е изключително точна, като показва спирки и дори разписание на целия градски транспорт. Задайте мястото до което искате да отидете и Google ще ви покаже как да стигнете, при това изключително точно.

Силно се надявам статията ми да ви е била полезна и поне малко да съм запалила у вас искрата на желанието да посетите споменатите от мен места. Очаквайте врора част, в която ще ви разкажа за забележителностите в новата европейска част на Истанбул. Ако има нещо допълнително, което ви вълнува или имате някакви въпроси относно забележителностите ще се радвам да ми пишете в коментарите, където ще отговоря на всеки от вас.