ЛЮБОВ ОТ ПРЪВ ПОГЛЕД
ИСТОРИЧЕСКО НАСЛЕДСТВО, КУЛТУРА И ВЕЛИЧИЕ, ЖАЖДА ЗА ЗНАНИЯ И СПЕКТАКЪЛ ОТ КОЙТО КОЖАТА ТИ НАСТРЪХВА.
Велико Търново е разположен върху няколко хълма. Хълмовете Царевец, Трапезица и Момина крепост са били основни центрове на царе и боляри по време на Втората българска държава. В близост до Момина крепост, се намират и хълмовете Кортеш и Дълбоки трап. Хълмът Света гора е бил духовен и книжовен център, на част от него днес е Ректоратът на Великотърновския университет.
Хълмът Гарга баир се намира северно от Трапезица.
На хълма Орловец са разположени историческият квартал Варуша и кварталите Акация и Картала, най-високата точка е с надморска височина 241 m.
Хълмът Трошана се намира южно от Света гора и западно от язовир Мотела, на него се изгражда Велико Търново хилс. Градът е разположен по поречието на река Янтра.
Велико Търново има повече от 6000-летна история, като първите свидетелства за живот са от 4000 г. Следи от първите обитатели около днешния град, могат да бъдат открити по поречието на река Янтра. Следи от тракийскиската култура са останките от тракийски селища в местността Качица, Асенова махала и пролома Дервент. Според археолози, на хълмовете Царевец и Трапезица е съществувало силно укрепено селище, населявано от тракийските племена – кробизи и уздицензи. Открити са останки от полувкопани жилищни землянки, многото фрагменти от глинени съдове, оръдия на труда, оръжия, битови предмети и накити, както и фрагменти от амфори от остров Родос, чернофирнисова керамика от ІV-ІІІ в.пр. Хр.
Средновековният град се разраства бързо и се развива като най-непревземаемата българска крепост през 12 – 14 век. Превръща се в най-значимия политически, икономически, културен и религиозен център на България. Като столица, по време на Второто българско царство (1187 – 1393), той е разположен на 4 хълма: Царевец, Трапезица, Света гора и Девинград (Момина крепост). Според съвременници през Средновековието Търново е бил новият Йерусалим, Рим и Константинопол, и то взети заедно.
Във Велико Търново могат да се видят фрагменти и основи, които са част от архитектурата на Втората Българска Държава. Средновековната търновска архитектура очертава архитектурата на България през Средновековието. Характерни за тази архитектура са каменната зидария и керамикопластичната украса. Застрояването на старопрестолния град пред Средновековието се разделя на три етапа. Други елементи характерни за тази архитектура са: гледжосани розетки, четириъгълни масивни пилони, разположени в представителни сгради и болярски жилища, двойни крепостни стени, полукръгли арки, декоративни редове от тухли, декоративни редове от пиластри и ниши. Голямо е многообразието от представителни сгради, болярски жилища, обикновени жилища и църкви. Носят се редица легенди за старинните търновски къщи. От тях са останали само основи на дворове и приземни етажи. Къщите са били с дебели каменни зидове, с мази, използвани и като скривалища, стопански приземия. Описвани са били като дву- или триетажни, първият етаж – изцяло от камъни, вторият етаж най-често изграден от бук, с издадени еркери и други характеристики.
На Царевец са съществували многоъгълни и кръгли отбранителни кули. В старата част на града и Асенова махала могат да се видят църкви и къщи, които са били строени през османското владичество. В цялата стара част са построени къщи от Възрожденската епоха. Характерни за тях са богато украсените елементи. Барокова архитектура може да се види в голяма част от обществените сгради, строени в началото на XX век. В централната и новата част се намират обществени и жилищни сгради, построени в стил барок, сталински барок и модернистична архитектура.
В старата част на града известни забележителности са улицата на занаятите „Самоводска чаршия“, ханът на Хаджи Николи, улица „Гурко“, църкви и сгради от възрожденски тип, редица паметници, къщата с маймунката и останките от тракийско селище, както и археологическият резерват Никополис ад Иструм край село Никюп.
Улица „Генерал Гурко“
Живописна улица, изпълнена с възрожденски и съвременни къщи (някои от тях богато украсени), скални образувания и няколко чешми.
Улица „Самоводска чаршия“
Самоводската чаршия се развива като стопански център.
през българското Възраждане. На това място са били разположени Давидовият и хаджи Великовият хан, хановете на Атанас Йоноолу и на хаджи Николи, бакалници, ковачници и други занаятчийски работилници и дюкяни. В комплекса се намира и родната къща на писателя Емилиян Станев.
Казаното до тук е една много малка част от историята на Велико търново. Точно както градът така и историята му е забележителна. Има много какво да се научи и изследва, за тези които си падат по Историята. Да си призная, аз не съм от тях и когато дойдох за пръв път тук много от нещата които Ви споделих не знаех. Историята не беше силната ми страна, но затова пък бившият ми съпруг с когото посетих Велико търново за пръв път беше именно историк. Не питайте как се разбират мъж историк и жена отдала се на географията. Имахме малко допирни точки относно познанията в двете науки, а развръзката се подразбира от това, че както казах той е просто бившият ми съпруг. И все пак имах възможността да ми бъде разказана историята на града от първо лице и да малко след въпросното пътуване се разведох но въпреки това винаги ще съм благодарна за така разказаните и пресъздадени от мъжа ми исторически факти. Разказваше ми историите на всеки цар, всяко място имаше своето историческо значение, с въодушевление и страст ми показа всяка забележителност и успях наистина да се докосна до същината на величествената история на града. Тази почивка остана като една от любимите ми, които никога няма да забравя, не само защото бях впечатлена от историята. Като човек изучавал география и архитект по мечти, бях завладяна от цялостната архитектура на града, от малките калдъръмени улички по които ту вървяхме нагоре, ту надолу, от красивите къщи и най-вече от невероятното спокойствие, което се усещаше. Да не пропусна беше топъл февруари и туристи все още нямаше. Не такова обаче е усещането за града ако дийдете например през март, около 22ри когато е официалният празник на града и буквално всичко се пръска по шевовете от хора. Има няколко такива момента през годината, когато не можеш да се разминеш с хората по малките улички другият такъв е през септември. Хора от цяла България, а и не само се стичат тук за 6 септември – Ден на Съединението на България, както и на
22 септември когато честваме
ДЕН НА НЕЗАВИСИМОСТТА НА БЪЛГАРИЯ.
И въпреки това този град дори и тогава си остава величествен, въпреки тълпите, въпреки опашките за забележителностите и въпреки чакането за да влезеш да се нахраниш в ресторант.
Това е място на което няма как да скучаеш и винаги има какво да видиш.
Времето прекарано там за мен е блажено. Обожавам вкусните пастички и красивите коктейли, които предлагат в сладкарница "Стратилат", началото на самоводската чаршия в квартал Варуша, както и автентично направения кадаиф, който може да опитате в пекарната не далеч. Непременно посетете и "Шекерджийницата", намираща се в края на чаршията, където в битова обстановка може да се насладите на сладки изкушения от детството си (захарни петлета, сладки, халва) на прясна лимонада и на любимото ми кафе на пясък. На няколко места в България съм пила такова и гарантирам никъде не го приготвят толкова уникално. Там отпийвам горещи глътки ароматно кафе всеки следобед от дните през които съм там.
Ако планирате да посетите крепостта "Царевец" и сте с кола имайте предвид, че не е особено желателно да търсите място за паркиране на площад "Цар Асен" I, това определено е мисия невъзможна. Освен това крепостта и музеят на восъчните фигури са недалеч едно от друго, непременно отделете време да посетите и двете места.
От крепостта Царевец се откриват красиви гледки и към трапезица и към цяло Търново.И все пак най-високото място от което можете да съзерцавате Велико търново това е Арбанаси. Арбанаси е село в централната част на Северна България. Намира се на 5 км североизточно от Велико Търново, на високото Арбанашко плато, разделящо старопрестолния град от съседната Горна Оряховица, която е железопътен възел с централно значение за България. Гледките от там са невероятни, освен това човек би могъл да поеме глътка въздух и време в уединение, особено ако града е пълен с туристи. В последните години обаче това не е точно така, тъй като Арбанаси също е едно доста посещавано място.
Във Велико търново освен многото забележителности, ще откриете и доста хотели кои с модерна архитектура, кои във възрожденски стил. Кой от тях ми е любим, затова ще Ви разкажа в отделна публикация. Вървейки по тесните криволичещи улички има и ретро магазинчета, в които например можете да си закупите Български био продукти като масла и сапуни с Българска роза, а има и също модерни бутици с изтънчена мода. Както се казва за всеки по нещо. За хора като мен например, любители на книги може да откриете местни които продават книги по улицата, които нареждат всеки ден. Намирала съм много интересни стари издания на книги, които не бихте могли да намерите в препълнените книжарници.
Макар, че вече съм посещавала града толкова много пъти, никога не ми омръзва да разглеждам всички тези забележителности отново и отново. Ако и Вие като мен обичате да си поспивате по принцип, но когато отидете на екскурзия или почивка сън не Ви лови това определено е признак на вълнението във Вас от мястото на което се намирате. Ето така се чувствам аз всеки път когато се намирам в Търново. Ставам рано пия кафе в сладкарница стратилат, разхождам се до крепостта, правя снимки отново и отново на едни и същи гледки и им се наслаждавам от душа и сърце. На връщане обикновено вече е обедно време и винаги се отправям към едно конкретно място. Защо ли? То ми е любимо още от времето когато бе единствено и го имаше само там. Обядът е времето когато наистина се пренасям в приказна обстановка, почивам си, засищам сетивата си с невероятно вкусна храна, прекрасна атмосфера и гледка която мога да гледам безспир.
Ресторанти "Щастливеца"
Енергия за сетивата чрез колекция от вкусове и аромати!
Вероятно няма човек, който да не е чувал или посетил този невероятен ресторант. Смесица от изтънчени ястия, впечатляваща атмосфера, перфектно обслужване и всичко това на фона на прекрасна гледка към паметника "Асеневци" и река Янтра. Гарантирам Ви тук загубвам ума и дума и се отдавам напълно на средата която ме заобикаля. Няма друго толкова прекрасно място, на което да намерите всичко това в съвкупност. И както вече споменах, търновци са щастливи хора, а освен това си имат и този уникален ресторант. А как бих искала и аз да остана тук завинаги. Усещанията които изпитвам, всеки път когато прекрача прага на този ресторант са толкова силно емоционални, че наистина е трудно да опиша с думи. Това е като да имаш усещането, че си на точното място в точния момент и не искаш никога да си тръгваш от тук. Ето така се чувствам и аз когато се намирам в "Щастливеца". Най-старият и емблематичен от всички останали Ресторанти "Щастливеца", посветен на времето,в което е живял и творил великия писател Алеко Константинов – "Щастливеца". Тук е и една от емблематичните тераси на Велико Търново, разполагаща с приказна гледка към цялата стара част на града. Елегантните мебели са изработени от масив,дърво и кожа. Усещането за топлина и уют се подсилва от подовата керамика,"естествения" камък и приглушеното осветление. Портрет на писателя с творчески псевдоним "Щастливеца" заема централно място в залата. Поставен над камината, той внася лека носталгия по времето на онзи значим човек,на щастливия Алеко Константинов. Интериорът на изискания салон е допълнен с кабинетното излъчване на множество декоративни елементи и аксесоари,подсилващи класическия изглед на помещението.
Стилните прибори и посуда, автентичните сувенири,бронзовите свещници и текстилът по масите, както и многото репродукции на художниците Клим и Муха, както и автентичните афиши за виенски балове и концерти допълват ретро звученето на ресторант "Щастливеца". Кухнята е изцяло домашна авторска с качествени и специално подбрани продукти, а намигването към съвремието са новите техники при приготовлението на храната. За старите рецепти в новаторски вариант с подбрано питие или само за чаша кафе можете да разчитате на Щастливеца. Посещавам и обичам това място още от мига в който го видях за първи път. Любов от пръв поглед. Любов към храната, любов към изисканото а може би любов към емоцията вътре в мен, към всички онези чувства които ме връхлитат когато съм тук. И да тук се чувствам себе си, спокойна и сякаш се пренасям в други светове. И като казах, че търновци са щастливци, даже имах предвид, че направо са си благословени имайки това място на което можеха да се наслаждават целогодишно. А аз само по време на почивки и няколко пъти в годината. Наистина не беше честно... Обаче после се случи нещо приятно и неочаквано за мен. Ето, че отвори врати друг ресторант със същото име и в София. Казах си не може да бъде, наистина ли? А после и още един, това вече наистина не беше за вярване. И да веригата е същата и атмосферата е истински завладяваща и никак не е за пропускане. И в столицата веригата запазва характерния си стил "Шаби шик" и "Винтидж", като отговаря съвсем достоверно на домашния градски интериор в Европа, от 30-те години на миналия век. И да сега наистина мога да посещавам любимия си ресторант доста по често, даже мога да разнообразявам защото си имаме цели два, освен това единият е във Венециански стил. Разбира се това, което липсва тук е гледката към река Янтра, любимата галеща очите ми гледка. Но затова пък аз продължавам да пътувам до Велико търново всяка година за да и се насладя.
Невероятно вкусните ястия, по специално подбрани рецепти, тук във верига ресторанти "Щастливеца" се приготват със селектирани български продукти, имат несравними вкусове, които ти се иска да си поръчваш всеки ден. Предлагат се обедни менюта и за вкъщи, за всички онези които имат забързано ежедневие и не успеят да го посетят лично. А най-великото от всички неща е, че ресторантите предлагат ваучери за подарък, с които да усмихнеш любим човек. Защото какво по-прекрасно от това да подаряваш на близките и любимите си хора емоции и приказни преживявания. Пепоръчвам на всички Ви, задължително посетете веригата ресторанти "Щастливеца" и съм убедена, че не само аз го поставям на първо място като най-добър ресторант в България, предвид препоръките и спечелените от него награди. А на мен ми остана още един непосетен ресторант "Щастливеца", затова последните ми думи ще бъдат "Очаквай ме скоро Стара загора, идвам..."